29.08.2012 г., 20:15

Слабост

740 0 0

Слънцето успя да ме измами,

вятърът излъга ме в нощта.

Като прашинка нейде ме отнесе 

и се присмя. ”Ти слаба си жена.”

Слабост ли е, че звездите

привличат ме като дете?

И насън на воля тичам

сред тях в огромното небе.

Спират ме от път листата,

долавям шепота им тих.

Душата ми за миг се влива

в техния любовен стих.

Нима е слабост да те мамят

хора, птици, парещи очи,

нима е слабост да копнееш,

част да си от техните мечти.

МАРИЯ ТАНКОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Танкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...