29 авг. 2012 г., 20:15

Слабост

742 0 0

Слънцето успя да ме измами,

вятърът излъга ме в нощта.

Като прашинка нейде ме отнесе 

и се присмя. ”Ти слаба си жена.”

Слабост ли е, че звездите

привличат ме като дете?

И насън на воля тичам

сред тях в огромното небе.

Спират ме от път листата,

долавям шепота им тих.

Душата ми за миг се влива

в техния любовен стих.

Нима е слабост да те мамят

хора, птици, парещи очи,

нима е слабост да копнееш,

част да си от техните мечти.

МАРИЯ ТАНКОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Танкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...