Слънцето успя да ме измами,

вятърът излъга ме в нощта.

Като прашинка нейде ме отнесе 

и се присмя. ”Ти слаба си жена.”

Слабост ли е, че звездите

привличат ме като дете?

И насън на воля тичам

сред тях в огромното небе.

Спират ме от път листата,

долавям шепота им тих.

Душата ми за миг се влива

в техния любовен стих.

Нима е слабост да те мамят

хора, птици, парещи очи,

нима е слабост да копнееш,

част да си от техните мечти.

МАРИЯ ТАНКОВА