18 ene 2008, 0:29

Слабост ли е да обичаш?! 

  Poesía » Filosófica
709 0 7

Пътят е дълъг и стръмен,

прокуден се скиташ,

без ритъм танцуваш,

но след всеки танц си променен...

Пируваш ден, десет - гладуваш

и иска ти се да не знаеш истината -

да си заблуден...

Молиш се на боговете, полагаш цвете,

палиш свещи, обичаш вещи,

мразиш царете...

Броиш пари, пестиш сълзи,

хвърчат глави, пръскаш вежди,

поглед свеждаш и кръв пълзи...

Сила ли е, че си безразличен?!

Отричаш...

Слабост ли е да обичаш?!

Не мисля...

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Можеби зависи кого обичаш...
  • Невероятно силен и истински стих!Поздравления!Нека се обичаме дълго и по много!
  • Великолепно е това твое творение , но много мислене за нещо, което няма логика , това чувство винаги ни изоставя когато го търсим по пътя на логиката и идва когато най-малко го чакаме! И ти не му мисли много!Важното е да си на ти със себе си , да ти е добре ,от това че виждаш щастието в очите на някой друг и от това да си щастлива и ти !
    С обич и прегърдка !
  • "Пътят е дълъг и стръмен" - лбовта е пълна с препятствия, а дали е слабост или сила зависи от това какво ТИ ще позволиш да бъде тя за теб.
    Много хубав стих, Теди! Благодаря ти
  • "...Пируваш ден, десет - гладуваш
    и иска ти се да не знаеш истината -
    да си заблуден..."

    Ето това е!!!!!

  • Ами аз бих казала същото,слабост и сила при любовта върват ръка за ръка .Браво за стиха
  • Ако пък беше слабост... бих могъл само да цитирам един велик поет:
    "Да, свята да си, обич огнекрила!
    Грабежът ти бе страшен, но свещен!
    Мъжът е в най-голямата си сила
    когато е от слабост победен."
    Любовта е нашата най-голяма сила... Ние, които обичаме, два пъти сме хора! Поне според мен е така! БРАВО за откровения стих, ти си момиче със мисъл!
Propuestas
: ??:??