Пътят е дълъг и стръмен,
прокуден се скиташ,
без ритъм танцуваш,
но след всеки танц си променен...
Пируваш ден, десет - гладуваш
и иска ти се да не знаеш истината -
да си заблуден...
Молиш се на боговете, полагаш цвете,
палиш свещи, обичаш вещи,
мразиш царете...
Броиш пари, пестиш сълзи,
хвърчат глави, пръскаш вежди,
поглед свеждаш и кръв пълзи...
Сила ли е, че си безразличен?!
Отричаш...
Слабост ли е да обичаш?!
Не мисля...
© Теодора Драгиева Все права защищены