18.01.2008 г., 0:29

Слабост ли е да обичаш?!

925 0 7

Пътят е дълъг и стръмен,

прокуден се скиташ,

без ритъм танцуваш,

но след всеки танц си променен...

Пируваш ден, десет - гладуваш

и иска ти се да не знаеш истината -

да си заблуден...

Молиш се на боговете, полагаш цвете,

палиш свещи, обичаш вещи,

мразиш царете...

Броиш пари, пестиш сълзи,

хвърчат глави, пръскаш вежди,

поглед свеждаш и кръв пълзи...

Сила ли е, че си безразличен?!

Отричаш...

Слабост ли е да обичаш?!

Не мисля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можеби зависи кого обичаш...
  • Невероятно силен и истински стих!Поздравления!Нека се обичаме дълго и по много!
  • Великолепно е това твое творение , но много мислене за нещо, което няма логика , това чувство винаги ни изоставя когато го търсим по пътя на логиката и идва когато най-малко го чакаме! И ти не му мисли много!Важното е да си на ти със себе си , да ти е добре ,от това че виждаш щастието в очите на някой друг и от това да си щастлива и ти !
    С обич и прегърдка !
  • "Пътят е дълъг и стръмен" - лбовта е пълна с препятствия, а дали е слабост или сила зависи от това какво ТИ ще позволиш да бъде тя за теб.
    Много хубав стих, Теди! Благодаря ти
  • "...Пируваш ден, десет - гладуваш
    и иска ти се да не знаеш истината -
    да си заблуден..."

    Ето това е!!!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...