8 ene 2007, 12:55  

Сладка болка

  Poesía
1.1K 0 2
Влезна в живота ми, без да почукаш!
Ей така, като буря връхлетя.
Внезапно, без да усетя,
открадна моята душа.
Запали огън в сърцето!
Твоята любов ме облада!

Не мога да дишам,
да живея, ти си въздуха за мен сега!
Ти си най-хубавата ми мисъл,
най-светлото желание,
моята съкровена, несбъдната мечта.
Ако за миг те изгубя, ще умра!


Твоята изгаряща любов
ме подлудява, та чак сънят
не желае да ме посещава.
Ти си моята сладка болка,
която желая да не ме изоставя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Кирова - Йонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....