Влезна в живота ми, без да почукаш! Ей така, като буря връхлетя. Внезапно, без да усетя, открадна моята душа. Запали огън в сърцето! Твоята любов ме облада! Не мога да дишам, да живея, ти си въздуха за мен сега! Ти си най-хубавата ми мисъл, най-светлото желание, моята съкровена, несбъдната мечта. Ако за миг те изгубя, ще умра! Твоята изгаряща любов ме подлудява, та чак сънят не желае да ме посещава. Ти си моята сладка болка, която желая да не ме изоставя. |
© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени