8.01.2007 г., 12:55  

Сладка болка

1.1K 0 2
Влезна в живота ми, без да почукаш!
Ей така, като буря връхлетя.
Внезапно, без да усетя,
открадна моята душа.
Запали огън в сърцето!
Твоята любов ме облада!

Не мога да дишам,
да живея, ти си въздуха за мен сега!
Ти си най-хубавата ми мисъл,
най-светлото желание,
моята съкровена, несбъдната мечта.
Ако за миг те изгубя, ще умра!


Твоята изгаряща любов
ме подлудява, та чак сънят
не желае да ме посещава.
Ти си моята сладка болка,
която желая да не ме изоставя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...