Той се престори, че в нея е влюбен,
че ако нея я няма,
ще е чинар, от тъга изкорубен,
свит до зеница пламък,
ще го болят и сърце, и дробóве-
няма да може да диша,
и ще преглъща не хляб, а отрова,
и като риба на суша
ще се задави без въздух на кея,
кафето ще е горчиво –
тъй се престори на влюбен във нея,
парещо и настойчиво,
че тя играта поде и му каза -
сладки са моите устни
и е за теб на плътта ми атлаза,
и съм и топла, и вкусна,
мляко със мед и кайсиево вино,
жадна лоза съм, извита -
аз съм мечтаната ти половина,
взимай ме и не ме питай...
Толкова дълго играха на влюбени
и се надлъгваха с ласки,
че не разбраха кой точно загуби
и пръв остана без маска.
И не разбраха кога се е случило -
влюбен бе той във нея,
а във замяна подарък получи -
тя със любов да го грее.
© Ели Todos los derechos reservados