Сладко от пролет

16 abr 2013, 22:10

Poesía » Versos blancos

773 0 0

Небето пада в косата ти

и лумва тревата ядосана

от този тъй внезапен плюшен допир.

Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -

страх ги е да не оставят белези.

Времето изпадна в безсъзнание

и разбърка годините, любовите

и буквите в твоето име.

Животът продължи да се случва

в хиляда милиона градове,

а ние с теб си правим сладко от пролет

и чакаме Бог да ни извика

да вечеряме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.