16 апр. 2013 г., 22:10

Сладко от пролет

1K 0 0

Небето пада в косата ти

и лумва тревата ядосана

от този тъй внезапен плюшен допир.

Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -

страх ги е да не оставят белези.

 

Времето изпадна в безсъзнание

и разбърка годините, любовите

и буквите в твоето име.

 

Животът продължи да се случва

в хиляда милиона градове,

а ние с теб си правим сладко от пролет

и чакаме Бог да ни извика

да вечеряме.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....