16.04.2013 г., 22:10

Сладко от пролет

1K 0 0

Небето пада в косата ти

и лумва тревата ядосана

от този тъй внезапен плюшен допир.

Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -

страх ги е да не оставят белези.

 

Времето изпадна в безсъзнание

и разбърка годините, любовите

и буквите в твоето име.

 

Животът продължи да се случва

в хиляда милиона градове,

а ние с теб си правим сладко от пролет

и чакаме Бог да ни извика

да вечеряме.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...