16.04.2013 г., 22:10

Сладко от пролет

1K 0 0

Небето пада в косата ти

и лумва тревата ядосана

от този тъй внезапен плюшен допир.

Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -

страх ги е да не оставят белези.

 

Времето изпадна в безсъзнание

и разбърка годините, любовите

и буквите в твоето име.

 

Животът продължи да се случва

в хиляда милиона градове,

а ние с теб си правим сладко от пролет

и чакаме Бог да ни извика

да вечеряме.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...