МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
18 jun 2019, 7:05  

Сладоледеният дух 

  Poesía
387 3 5

В градината, обсебена от духове

животът си тече по своя ред –

деца играят, обикалят слухове

над пейки с майки, хрисими наглед.

 

Край езерцето старци хранят гълъби,

а те припляскват с призрачни криле,

подскачат и отлитат – бели мълнии

над сивото на градското поле.

 

В алеята, претръпнала от спомени

играех си до здрач като дете.

Пораснала, разхождах се, подгонена

от смътен зов за гълъбов летеж.

 

Поспирах се край къща сладоледена

с хлапак на стража – Бабин Ягин роб,

а аз оставах с ведрост неповредена,

усмихната, макар с олекнал джоб.

 

Бе малкото момченце като птиченце,

подскачаше, разперило ръце

и гледаше ме жално, умолително

през кръпките на кльощаво телце.

 

Купувах сладолед и тръгвах радостна,

добро направила на гълъб бял

с изцапано лице и в унес сладостен,

а аз подсвирквах си "Ако си дал..."

 

Години минаха, вървя прегърбена

сред гълъби, подскачащи навред,

а същото хлапе, с усмивка щърбава

пак моли: "Како, дай за сладолед!"

 

Пред магазина на съседна улица

прогонен ангел тихичко скърби

и стиска в шепата си чест охулена –

рояк от дребни, светещи пари.

 

 

 

17.06.2019

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, радвам се.
  • "Поспирах се край къща сладоледена
    с хлапак на стража – Бабин Ягин роб,
    а аз оставах с ведрост неповредена,
    усмихната, макар с олекнал джоб."

    Много ми хареса!
  • "Старци хранят гълъби" да се чете "старец храни гълъби", не знам как при публикуването се е променило, вероятно съм направила неволна грешка, старецът, който хранеше гълъбите беше само един.
  • Благодаря, Влади. Дечурлигите край будките за сладолед с времето се сменят, но сладоледеният дух си остава. Но има и други духове. В един магазин едно хлапе стоеше колебливо пред щанда за вафли и шоколади, продавачката спря да обслужва клиентите и започна подозрително да го наблюдава. Аз също си помислих, че няма пари, дожаля ми и тръгнах да му купувам вафла, но то ме погледна с тъжно достойнство, отвори шепичка с дребни и левче и промълви: "Аз имам пари!". Въпреки всичко, му купих вафла, но все още имам чувството, че не го зарадвах много. А на хлапетиите край сладоледа сега им се карам, след като разбрах, че захарта ми е повишена. Сладоледеният дух върши и пакости.
  • Благодаря за "Любими".
Propuestas
: ??:??