След
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа
и мята я върху износен под.
Но да остане с мен е невъзможно.
Загубила е порив за живот...
Без теб звездите са безоки свещи,
запалени от чужда светлина.
Луната безучастно ме посреща -
една ранена от любов жена.
След тебе даже птиците не пеят
и в покривите пусти не гнездят.
... А ти, усмихнат, питаш как живея...
Е, справям се.
Живот на кръстопът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
