21 сент. 2010 г., 14:00

След

1.3K 0 20
След тебе всеки ден се разгримира
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.

Нощта след теб съблича нежна кожа
и мята я върху износен под.
Но да остане с мен е невъзможно.
Загубила е порив за живот...

Без теб звездите са безоки свещи,
запалени от чужда светлина.
Луната безучастно ме посреща -
една ранена от любов жена.

След тебе даже птиците не пеят
и в покривите пусти не гнездят.

... А ти, усмихнат, питаш как живея...
Е, справям се.
                     Живот на кръстопът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...