21 sept 2011, 22:56

След...

932 0 0

За тебе аз скривам сълзите си и нощите, в които не спя.

Безнадеждно изгубих мечтите си и осъзнах какво е самота.

Да скриваш вече ръцете си под меката възглавница,

които галеха лицето ти във сигурност и топлота.

 

 

Да се връщаш назад е болезнено и мрак изпълва моята душа,

как е изпуснала времето, копнее за щастие сега.

Как нежно и тъжно трепват струните, когато те зърнат за миг.

Може би някога се обичахме и давахме всичко един за друг.

 

 

Животът продължава след нас, но аз не успях да продължа,

влачейки само спомените, останали след любовта.

Искам да ти кажа много, искам да ти кажа всичко!

Едва когато си отиде, всичко започна да ми липсва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...