Sep 21, 2011, 10:56 PM

След...

  Poetry » Love
933 0 0

За тебе аз скривам сълзите си и нощите, в които не спя.

Безнадеждно изгубих мечтите си и осъзнах какво е самота.

Да скриваш вече ръцете си под меката възглавница,

които галеха лицето ти във сигурност и топлота.

 

 

Да се връщаш назад е болезнено и мрак изпълва моята душа,

как е изпуснала времето, копнее за щастие сега.

Как нежно и тъжно трепват струните, когато те зърнат за миг.

Може би някога се обичахме и давахме всичко един за друг.

 

 

Животът продължава след нас, но аз не успях да продължа,

влачейки само спомените, останали след любовта.

Искам да ти кажа много, искам да ти кажа всичко!

Едва когато си отиде, всичко започна да ми липсва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...