За тебе аз скривам сълзите си и нощите, в които не спя.

Безнадеждно изгубих мечтите си и осъзнах какво е самота.

Да скриваш вече ръцете си под меката възглавница,

които галеха лицето ти във сигурност и топлота.

Да се връщаш назад е болезнено и мрак изпълва моята душа,

как е изпуснала времето, копнее за щастие сега.

Как нежно и тъжно трепват струните, когато те зърнат за миг.

Може би някога се обичахме и давахме всичко един за друг.

Животът продължава след нас, но аз не успях да продължа,

влачейки само спомените, останали след любовта.

Искам да ти кажа много, искам да ти кажа всичко!

Едва когато си отиде, всичко започна да ми липсва.