17 ene 2014, 23:17

След 20 години... 

  Poesía » Otra
773 0 6

Запалих ти, татко, свещичка, 
с мама омесихме пита.
На масата седнахме всички, 
споделихме мъката скрита.

Запалих ти, татко, свещичка
аз знам, че ме виждаш и пазиш.
Поплаквам си вечер самичка,
сънувам как нежно ме галиш.

Запалих ти татко свещичка
и сякаш гласът ти дочувам -
"Какво си ми весело птиче...
Недей за мен да тъгуваш!"

 
 

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да поменаваме бащите си! Хубав стих, аз също тъгувам за моя баща и много, много ми липсва....
  • Благодаря ви, от сърце! Много ми липсва, наистина, но знам и усещам, че ми помага, когато трябва да взема някакво решение.
    Тук сме с него и сестра ми. Аз съм, по - малката.
  • Съпреживях...
    Прекрасна фотография, благодаря ти, че я сподели!
  • Съпреживях...
  • Весело птиче, знаеш ( мисля ) че е и моя тази тъга, но ти послушай гласа, само така ще ни се усмихват и те някъде там от високото
  • Поклон!
Propuestas
: ??:??