След 20 години...

Поезия » Друга

1.3K 0 6

Запалих ти, татко, свещичка,
с мама омесихме пита.
На масата седнахме всички,
споделихме мъката скрита.

Запалих ти, татко, свещичка
аз знам, че ме виждаш и пазиш.
Поплаквам си вечер самичка,
сънувам как нежно ме галиш.

Запалих ти татко свещичка
и сякаш гласът ти дочувам -
"Какво си ми весело птиче...
Недей за мен да тъгуваш!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Katriona (Кети Рашева)

Да поменаваме бащите си! Хубав стих, аз също тъгувам за моя баща и много, много ми липсва....

2014-01-18T16:41:45+02:00
smile1 (Валка)

Благодаря ви, от сърце! Много ми липсва, наистина, но знам и усещам, че ми помага, когато трябва да взема някакво решение.
Тук сме с него и сестра ми. Аз съм, по - малката.

2014-01-18T16:12:05+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Съпреживях...
Прекрасна фотография, благодаря ти, че я сподели!

2014-01-18T14:58:53+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Съпреживях...

2014-01-18T12:04:35+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Весело птиче, знаеш ( мисля ) че е и моя тази тъга, но ти послушай гласа, само така ще ни се усмихват и те някъде там от високото

2014-01-18T10:34:41+02:00