21 mar 2025, 17:24

След

  Poesía
454 4 3

След като умря сина ми

вкъщи всичко бе наред.

Опитвам се да търся рими,

но аз не съм добър поет.

След като умря сина ми

какъв ли мисъл да съзря

в предполагаемото нещо,

наречено съдба?

Развод? Да, може.

Съдбата ни отделя. И скръбта.

Ала е нищожество.

Пред любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какъв смисъл ли.. Ами, ето днес, след приключване на предизвикателството ,,Провидението,, и след като още няколко пъти препрочетох разказа на Люси, се върнах тук, за да Ви дам точка на разсъждения. След като има такива хора, такива бащи като в разказа на Люси... Провидението ще наказва съвсем невинни деца и дори ще отнема и живота им. Който няма очи за тези неща, никога няма да разбере, който има.. ще търси и ще търси и ще търси... докато намери причината, коренът.. Знаете ли, например че.. на рождения си ден е хубаво да раздадем торта на рода си.. Че, Вие.. го наричате ,,съдба,, и това напълно Ви устройва, но.. може и Вие да сте прегрешили някъде, или някой от рода Ви. Няма никой безгрешен на тая земя. Малцина, обаче проглеждат за причинно-следствената връзка.. Затова, според мен, понякога умират деца, за да ни заболи достатъчно, че да почнем да се питаме ,,защо на мен?,, и да можем да си отговорим. Съжалявам за загубата Ви, Владимир Георгиев. Радвам се, че сте харесали разказа ми.
  • След като умря мъжът ми -

    Когато те няма не искам да чувствам.
    Без теб съм и целият свят посивя.
    Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
    През сълзите твоето име зова.

    Без тебе откъсна се нещо от мене.
    Без тебе домът ни е празен сандък.
    Аз ходя и пипам стените студени,
    но как да изляза?
    Не виждам тук път!
  • След като умря сина ми,
    животът срина се пред мен.
    Но после... скътах го в дъха си,
    да дишам и за него... прероден.
    Родих го нежно чрез словата,
    написани със нежност и любов.
    Разголих си напълно и душата ,
    за да прогоня всяко зло.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...