21 mar 2025, 17:24

След

  Poesía
460 4 3

След като умря сина ми

вкъщи всичко бе наред.

Опитвам се да търся рими,

но аз не съм добър поет.

След като умря сина ми

какъв ли мисъл да съзря

в предполагаемото нещо,

наречено съдба?

Развод? Да, може.

Съдбата ни отделя. И скръбта.

Ала е нищожество.

Пред любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какъв смисъл ли.. Ами, ето днес, след приключване на предизвикателството ,,Провидението,, и след като още няколко пъти препрочетох разказа на Люси, се върнах тук, за да Ви дам точка на разсъждения. След като има такива хора, такива бащи като в разказа на Люси... Провидението ще наказва съвсем невинни деца и дори ще отнема и живота им. Който няма очи за тези неща, никога няма да разбере, който има.. ще търси и ще търси и ще търси... докато намери причината, коренът.. Знаете ли, например че.. на рождения си ден е хубаво да раздадем торта на рода си.. Че, Вие.. го наричате ,,съдба,, и това напълно Ви устройва, но.. може и Вие да сте прегрешили някъде, или някой от рода Ви. Няма никой безгрешен на тая земя. Малцина, обаче проглеждат за причинно-следствената връзка.. Затова, според мен, понякога умират деца, за да ни заболи достатъчно, че да почнем да се питаме ,,защо на мен?,, и да можем да си отговорим. Съжалявам за загубата Ви, Владимир Георгиев. Радвам се, че сте харесали разказа ми.
  • След като умря мъжът ми -

    Когато те няма не искам да чувствам.
    Без теб съм и целият свят посивя.
    Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
    През сълзите твоето име зова.

    Без тебе откъсна се нещо от мене.
    Без тебе домът ни е празен сандък.
    Аз ходя и пипам стените студени,
    но как да изляза?
    Не виждам тук път!
  • След като умря сина ми,
    животът срина се пред мен.
    Но после... скътах го в дъха си,
    да дишам и за него... прероден.
    Родих го нежно чрез словата,
    написани със нежност и любов.
    Разголих си напълно и душата ,
    за да прогоня всяко зло.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....