21.03.2025 г., 17:24

След

455 4 3

След като умря сина ми

вкъщи всичко бе наред.

Опитвам се да търся рими,

но аз не съм добър поет.

След като умря сина ми

какъв ли мисъл да съзря

в предполагаемото нещо,

наречено съдба?

Развод? Да, може.

Съдбата ни отделя. И скръбта.

Ала е нищожество.

Пред любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какъв смисъл ли.. Ами, ето днес, след приключване на предизвикателството ,,Провидението,, и след като още няколко пъти препрочетох разказа на Люси, се върнах тук, за да Ви дам точка на разсъждения. След като има такива хора, такива бащи като в разказа на Люси... Провидението ще наказва съвсем невинни деца и дори ще отнема и живота им. Който няма очи за тези неща, никога няма да разбере, който има.. ще търси и ще търси и ще търси... докато намери причината, коренът.. Знаете ли, например че.. на рождения си ден е хубаво да раздадем торта на рода си.. Че, Вие.. го наричате ,,съдба,, и това напълно Ви устройва, но.. може и Вие да сте прегрешили някъде, или някой от рода Ви. Няма никой безгрешен на тая земя. Малцина, обаче проглеждат за причинно-следствената връзка.. Затова, според мен, понякога умират деца, за да ни заболи достатъчно, че да почнем да се питаме ,,защо на мен?,, и да можем да си отговорим. Съжалявам за загубата Ви, Владимир Георгиев. Радвам се, че сте харесали разказа ми.
  • След като умря мъжът ми -

    Когато те няма не искам да чувствам.
    Без теб съм и целият свят посивя.
    Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
    През сълзите твоето име зова.

    Без тебе откъсна се нещо от мене.
    Без тебе домът ни е празен сандък.
    Аз ходя и пипам стените студени,
    но как да изляза?
    Не виждам тук път!
  • След като умря сина ми,
    животът срина се пред мен.
    Но после... скътах го в дъха си,
    да дишам и за него... прероден.
    Родих го нежно чрез словата,
    написани със нежност и любов.
    Разголих си напълно и душата ,
    за да прогоня всяко зло.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...