13 oct 2024, 20:39

След бриза на любовта

  Poesía
490 13 8

Блондинка тъжна - дойде есента.

 

Хербарий от цветя донесе.

 

Едно безсмъртниче запява песен

 

във вазата със име - Самота.  

 

 

 

Сърцето - странна птица на перваза,

 

кълве неистово предзимните трохи.

 

От бъдещето спомени полазват,

 

а после словото покълват в стих.  

 

 

 

Но сянката на онзи морски юли

 

загръща ни със своя син воал.

 

И оживяваме сред пясъчните кули

 

на замъка в сърцето оцелял...  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носталгично,тъжно но истинско!Поздрави,Приятелю!!!
  • Благодаря, Наташа! Трогнат съм.

    https://www.youtube.com/watch?v=AEm9whDTmwk
  • Чудесен носталгичен стих! Браво, Младене!
  • Благодаря ви за чудесните коментари и за поставянето на стиха ми в Любими, Миночка, Елка, Стойчо и Боряна!

    Благодаря за Любими и на StIliev (Stanimir Iliev), rumbic (Руми) и Ivita_Mirianova (Ивита).

    Ползвам случая, за да благодаря още веднъж на Боряна Ботева за това, че постави в Любими стиха ми "Кокиче": https://otkrovenia.com/bg/stihove/kokiche-26

    П.П. По повод коментара на Боряна на "След бриза на любовта", споделям с нея, както и с останалите колеги по перо, че още от 2016 година ми е наложено наказание /по неизвестна за мен причина/, което се състои в това, че е лимитиран до числото 5 броят на коментарите ми за всеки ден. Нито веднъж мое стихотворение не е било поставяно в Избрано. Последното, разбира се, бих предпочел да не се случва никога. Ала предвид казаното от мен, аз не вземам участие в конкурсите на този сайт, нито в каквито и да е негови мероприятия.
  • Много нежно! Очаквах да го видя в есенното предизвикателство, тръгнах да гласувам, а то не участва

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...