Блондинка тъжна - дойде есента.
Хербарий от цветя донесе.
Едно безсмъртниче запява песен
във вазата със име - Самота.
Сърцето - странна птица на перваза,
кълве неистово предзимните трохи.
От бъдещето спомени полазват,
а после словото покълват в стих.
Но сянката на онзи морски юли
загръща ни със своя син воал.
И оживяваме сред пясъчните кули
на замъка в сърцето оцелял...
© Младен Мисана Все права защищены