След бриза на любовта
Блондинка тъжна - дойде есента.
Хербарий от цветя донесе.
Едно безсмъртниче запява песен
във вазата със име - Самота.
Сърцето - странна птица на перваза,
кълве неистово предзимните трохи.
От бъдещето спомени полазват,
а после словото покълват в стих.
Но сянката на онзи морски юли
загръща ни със своя син воал.
И оживяваме сред пясъчните кули
на замъка в сърцето оцелял...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
