13 окт. 2024 г., 20:39

След бриза на любовта

492 13 8

Блондинка тъжна - дойде есента.

 

Хербарий от цветя донесе.

 

Едно безсмъртниче запява песен

 

във вазата със име - Самота.  

 

 

 

Сърцето - странна птица на перваза,

 

кълве неистово предзимните трохи.

 

От бъдещето спомени полазват,

 

а после словото покълват в стих.  

 

 

 

Но сянката на онзи морски юли

 

загръща ни със своя син воал.

 

И оживяваме сред пясъчните кули

 

на замъка в сърцето оцелял...  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носталгично,тъжно но истинско!Поздрави,Приятелю!!!
  • Благодаря, Наташа! Трогнат съм.

    https://www.youtube.com/watch?v=AEm9whDTmwk
  • Чудесен носталгичен стих! Браво, Младене!
  • Благодаря ви за чудесните коментари и за поставянето на стиха ми в Любими, Миночка, Елка, Стойчо и Боряна!

    Благодаря за Любими и на StIliev (Stanimir Iliev), rumbic (Руми) и Ivita_Mirianova (Ивита).

    Ползвам случая, за да благодаря още веднъж на Боряна Ботева за това, че постави в Любими стиха ми "Кокиче": https://otkrovenia.com/bg/stihove/kokiche-26

    П.П. По повод коментара на Боряна на "След бриза на любовта", споделям с нея, както и с останалите колеги по перо, че още от 2016 година ми е наложено наказание /по неизвестна за мен причина/, което се състои в това, че е лимитиран до числото 5 броят на коментарите ми за всеки ден. Нито веднъж мое стихотворение не е било поставяно в Избрано. Последното, разбира се, бих предпочел да не се случва никога. Ала предвид казаното от мен, аз не вземам участие в конкурсите на този сайт, нито в каквито и да е негови мероприятия.
  • Много нежно! Очаквах да го видя в есенното предизвикателство, тръгнах да гласувам, а то не участва

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...