Oct 13, 2024, 8:39 PM

След бриза на любовта

  Poetry
486 13 8

Блондинка тъжна - дойде есента.

 

Хербарий от цветя донесе.

 

Едно безсмъртниче запява песен

 

във вазата със име - Самота.  

 

 

 

Сърцето - странна птица на перваза,

 

кълве неистово предзимните трохи.

 

От бъдещето спомени полазват,

 

а после словото покълват в стих.  

 

 

 

Но сянката на онзи морски юли

 

загръща ни със своя син воал.

 

И оживяваме сред пясъчните кули

 

на замъка в сърцето оцелял...  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Носталгично,тъжно но истинско!Поздрави,Приятелю!!!
  • Благодаря, Наташа! Трогнат съм.

    https://www.youtube.com/watch?v=AEm9whDTmwk
  • Чудесен носталгичен стих! Браво, Младене!
  • Благодаря ви за чудесните коментари и за поставянето на стиха ми в Любими, Миночка, Елка, Стойчо и Боряна!

    Благодаря за Любими и на StIliev (Stanimir Iliev), rumbic (Руми) и Ivita_Mirianova (Ивита).

    Ползвам случая, за да благодаря още веднъж на Боряна Ботева за това, че постави в Любими стиха ми "Кокиче": https://otkrovenia.com/bg/stihove/kokiche-26

    П.П. По повод коментара на Боряна на "След бриза на любовта", споделям с нея, както и с останалите колеги по перо, че още от 2016 година ми е наложено наказание /по неизвестна за мен причина/, което се състои в това, че е лимитиран до числото 5 броят на коментарите ми за всеки ден. Нито веднъж мое стихотворение не е било поставяно в Избрано. Последното, разбира се, бих предпочел да не се случва никога. Ала предвид казаното от мен, аз не вземам участие в конкурсите на този сайт, нито в каквито и да е негови мероприятия.
  • Много нежно! Очаквах да го видя в есенното предизвикателство, тръгнах да гласувам, а то не участва

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...