След бурята...
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
със светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили своите смъртни стрели...
Буря, ти дойде и попи във очите ми
и остави своя безотраден кът,
човешка слабост ли си или проклятие
да нося гола, беззащитна твоя кръст...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados