След бурята...
Не се ограждах от слава и богатства.
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
със светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили своите смъртни стрели...
Буря, ти дойде и попи във очите ми
и остави своя безотраден кът,
човешка слабост ли си или проклятие
да нося гола, беззащитна твоя кръст...
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
със светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили своите смъртни стрели...
Буря, ти дойде и попи във очите ми
и остави своя безотраден кът,
човешка слабост ли си или проклятие
да нося гола, беззащитна твоя кръст...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
