тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
11.09.2008 г., 10:55 ч.

След бурята... 

  Поезия
374 0 5
Не се ограждах от слава и богатства.
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
със светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили своите смъртни стрели...
Буря, ти дойде и попи във очите ми
и остави своя безотраден кът,
човешка слабост ли си или проклятие
да нося гола, беззащитна твоя кръст...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "пътувах все като невръстна,
    в трагична маска стоновете си прикрих,"

    Детето в тебе - нека да остане.
    С мечтите си - непокорени върхове.
    А болката- не я превръщай в рана.
    Детето в теб със нея ще расте...
  • Мариола, болка и сила бушуваш в едно! Комплименти мила!
  • Тежък е кръстът на бурята...
    Прегръщам те с обич, Мариола!
  • Душа чистокръвна!Там е истината,Мариолче!
    Поздрави от мен!
  • Невероятен стих,как само си го написала!
Предложения
: ??:??