12 abr 2017, 13:39

След ден

  Poesía » Otra
1.1K 1 1

Ден, след ден, след ден, след ден

Отвътре сив съм като въглен умъртвен

Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява

Носи се денят и плавно като мене залинява

 

Тела на улиците всяка вечер са еднакви

Скитат с мене, влачат веригите познати

Погледи не можем да си засечем

Всеки от собствения път е заличен

 

Лицето разтопих си и на нея го продадох

Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох

Тялото разкъсах си и глада и усмирих

Една душа останах и нея на клада изгорих !

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© п Todos los derechos reservados

Ехо

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...