Ден, след ден, след ден, след ден

Отвътре сив съм като въглен умъртвен

Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява

Носи се денят и плавно като мене залинява

Тела на улиците всяка вечер са еднакви

Скитат с мене, влачат веригите познати

Погледи не можем да си засечем

Всеки от собствения път е заличен

Лицето разтопих си и на нея го продадох

Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох

Тялото разкъсах си и глада и усмирих

Една душа останах и нея на клада изгорих !