ДимитърВиесе (п)
1 9

12.04.2017 г., 13:39

След ден

Поезия » Друга

1.1K 1 1

Ден, след ден, след ден, след ден

Отвътре сив съм като въглен умъртвен

Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява

Носи се денят и плавно като мене залинява

Тела на улиците всяка вечер са еднакви

Скитат с мене, влачат веригите познати

Погледи не можем да си засечем

Всеки от собствения път е заличен

Лицето разтопих си и на нея го продадох

Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох

Тялото разкъсах си и глада и усмирих

Една душа останах и нея на клада изгорих !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ехо

Коментари

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0