ДимитърВиесе (п)
1 9

12.04.2017 г., 13:39

След ден

Поезия » Друга

1K 1 1

Ден, след ден, след ден, след ден

Отвътре сив съм като въглен умъртвен

Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява

Носи се денят и плавно като мене залинява

Тела на улиците всяка вечер са еднакви

Скитат с мене, влачат веригите познати

Погледи не можем да си засечем

Всеки от собствения път е заличен

Лицето разтопих си и на нея го продадох

Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох

Тялото разкъсах си и глада и усмирих

Една душа останах и нея на клада изгорих !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ехо

Коментари

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0