12 апр. 2017 г., 13:39

След ден

1.1K 1 1

Ден, след ден, след ден, след ден

Отвътре сив съм като въглен умъртвен

Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява

Носи се денят и плавно като мене залинява

 

Тела на улиците всяка вечер са еднакви

Скитат с мене, влачат веригите познати

Погледи не можем да си засечем

Всеки от собствения път е заличен

 

Лицето разтопих си и на нея го продадох

Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох

Тялото разкъсах си и глада и усмирих

Една душа останах и нея на клада изгорих !

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© п Все права защищены

Ехо

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...