Ден, след ден, след ден, след ден
Отвътре сив съм като въглен умъртвен
Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява
Носи се денят и плавно като мене залинява
Тела на улиците всяка вечер са еднакви
Скитат с мене, влачат веригите познати
Погледи не можем да си засечем
Всеки от собствения път е заличен
Лицето разтопих си и на нея го продадох
Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох
Тялото разкъсах си и глада и усмирих
Една душа останах и нея на клада изгорих !
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
