Ден, след ден, след ден, след ден
Отвътре сив съм като въглен умъртвен
Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява
Носи се денят и плавно като мене залинява
Тела на улиците всяка вечер са еднакви
Скитат с мене, влачат веригите познати
Погледи не можем да си засечем
Всеки от собствения път е заличен
Лицето разтопих си и на нея го продадох
Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох
Тялото разкъсах си и глада и усмирих
Една душа останах и нея на клада изгорих !