Ден, след ден, след ден, след ден
Отвътре сив съм като въглен умъртвен
Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява
Носи се денят и плавно като мене залинява
Тела на улиците всяка вечер са еднакви
Скитат с мене, влачат веригите познати
Погледи не можем да си засечем
Всеки от собствения път е заличен
Лицето разтопих си и на нея го продадох
Сърцето от кръв лиших си и като дар го дадох
Тялото разкъсах си и глада и усмирих
Една душа останах и нея на клада изгорих !
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
