21 jul 2024, 16:48

След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.)

  Poesía
460 2 0

Пак след десет години се срещнахме,

всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.

 

Всеки своята приказка има -
кой награда, кой тежък урок,
но край старата детска камина
все го връща несигурен скок.

 

Колко много любов се прокрадва
във очите на всеки от нас,
всяка дума сърцата ни радва,
даже поглед говори без глас.

 

Ще запазим пулсиращи мисли
и енергия с бистри очи.
Всеки миг паметта ще осмисли
и ще тръгне към нови мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...