Пак след десет години се срещнахме,

всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.

Всеки своята приказка има -
кой награда, кой тежък урок,
но край старата детска камина
все го връща несигурен скок.

Колко много любов се прокрадва
във очите на всеки от нас,
всяка дума сърцата ни радва,
даже поглед говори без глас.

Ще запазим пулсиращи мисли
и енергия с бистри очи.
Всеки миг паметта ще осмисли
и ще тръгне към нови мечти...