31 ene 2012, 17:00

След дъжд качулка

  Poesía
1.2K 1 13

Чашата преля. Недей отпива!

Не се преглъщат парещи вини.

Защо, когато нещо си отива,

тогава всеки казва „Остани!”?

Свещта се умори. Недей я пали!

Безсмислено е – духат ветрове.

Не виждам смисъл нещо да се жали

със свещ в ръката, след като умре.

Отдавна заваля. Недей облича

захвърления в ъгъл дъждобран.

Ненужно е молитва да изричаш,

когато разрушил си своя храм.

А храмовете трудно се съграждат.

Не - каменните. В нашите души.

Тя, вярата, с години в нас се ражда.

Една лъжа без време я руши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така, а също и да покаже нейното разбиране и усещане за поезия! Доста по–добър начин отколкото лигави хвалебствия под нещо без смисъл! Съжалявам, Мартине, че това се случва под твой стих! Евала за таланта ти!
  • Ако това е начина на Белла да ни се привлече вниманието към нещо стойностно, което по някакъв начин сме пропуснали , хммм... защо пък не. За мен беше удоволствие да прочета!
  • Не разбирам госпожица Таня – никой нищо не чува от нея като коментар в раздел "Поезия", но когато се завихри някой скандал, тя мигновено се появява. В същото време пледира за мирно съвместно съществуване.
  • Смяташ ли, че не знам какво говоря? В тази група съм преди теб - знаеш! Виждам и е смешно!
  • Адмирации към Автора и от мен! Силно и въздействащо!
    А относно звездата на коментарното поле, смятам че въпросната гнуслива госпожа се опитва да имитира твоя модел на поведение, но май нещо не и се получава! Докато твоите коментари са хапливи, но поднесени така, че да са забавни и оригинални, при нея хвърчи жлъч и злоба! Давай уроци, Валери! Има какво да се научи от оригинала!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...