След дъжд качулка
Чашата преля. Недей отпива!
Не се преглъщат парещи вини.
Защо, когато нещо си отива,
тогава всеки казва „Остани!”?
Свещта се умори. Недей я пали!
Безсмислено е – духат ветрове.
Не виждам смисъл нещо да се жали
със свещ в ръката, след като умре.
Отдавна заваля. Недей облича
захвърления в ъгъл дъждобран.
Ненужно е молитва да изричаш,
когато разрушил си своя храм.
А храмовете трудно се съграждат.
Не - каменните. В нашите души.
Тя, вярата, с години в нас се ражда.
Една лъжа без време я руши.
© Мартин Спасов All rights reserved.
