Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя,
защото цвят съм на дъга.
Щастлива, истинска,
надежда.
Изгряващ лъч на радостта.
Последен дъжд.
Нощта повежда
немирния рояк.
И блясъкът му ме отвежда
към моята звезда.
Най-ярката, изгряла на манежа,
на златна светлина,
копнеж.
© Киара Todos los derechos reservados