Имало някога едно минало,

което отдавна го бе имало.

Спомени давало 

и пропуснати мигове взимало.

Скитало, питало 

щастие дали било имало.

За дълго смисъл не намирало 

и недоволно кимало.

А всъщност то дори не било минало,

щом под игото на егото го бе имало.

********

Ти колко често храниш си егото?

То си е твое, различно от моето и неговото.

И то те кара да мислиш, че живееш

само и единствено за себе си.

И точно тъй мислейки си, ти пилееш

трохите от хляба на мирогледа си.