19 мая 2011 г., 07:47

След една разходка

949 0 0

 

Имало някога едно минало,

което отдавна го бе имало.

Спомени давало 

и пропуснати мигове взимало.

Скитало, питало 

щастие дали било имало.

За дълго смисъл не намирало 

и недоволно кимало.

А всъщност то дори не било минало,

щом под игото на егото го бе имало.

********

Ти колко често храниш си егото?

То си е твое, различно от моето и неговото.

И то те кара да мислиш, че живееш

само и единствено за себе си.

И точно тъй мислейки си, ти пилееш

трохите от хляба на мирогледа си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...