16 nov 2013, 21:42

След години

631 0 0

Сама до болка наранена,

вината носеща за грешките на някой друг,

живях до този миг смирена

изгаряща от плам и студ.

Но стига вече!

Ще отворя аз очи,

за да мога в една сълза събрала

мъката на отминалите дни

да видя твоите очи сълзящи 

как тъжно плачат в нощта, 

за да мога някой ден отново

да приема радостна света 

за една истина красива и невинна,

изгаряща моята душа.

Прощавам грешките ти стари,

очи затварям за всичките злини,

ръце протягам, за да те прегърна

както някога преди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© КРЕМЕНА КРЪСТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...