16.11.2013 г., 21:42

След години

628 0 0

Сама до болка наранена,

вината носеща за грешките на някой друг,

живях до този миг смирена

изгаряща от плам и студ.

Но стига вече!

Ще отворя аз очи,

за да мога в една сълза събрала

мъката на отминалите дни

да видя твоите очи сълзящи 

как тъжно плачат в нощта, 

за да мога някой ден отново

да приема радостна света 

за една истина красива и невинна,

изгаряща моята душа.

Прощавам грешките ти стари,

очи затварям за всичките злини,

ръце протягам, за да те прегърна

както някога преди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© КРЕМЕНА КРЪСТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...