След години
Сама до болка наранена,
вината носеща за грешките на някой друг,
живях до този миг смирена
изгаряща от плам и студ.
Но стига вече!
Ще отворя аз очи,
за да мога в една сълза събрала
мъката на отминалите дни
да видя твоите очи сълзящи
как тъжно плачат в нощта,
за да мога някой ден отново
да приема радостна света
за една истина красива и невинна,
изгаряща моята душа.
Прощавам грешките ти стари,
очи затварям за всичките злини,
ръце протягам, за да те прегърна
както някога преди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© КРЕМЕНА КРЪСТЕВА Всички права запазени