Nov 16, 2013, 9:42 PM

След години

  Poetry » Love
630 0 0

Сама до болка наранена,

вината носеща за грешките на някой друг,

живях до този миг смирена

изгаряща от плам и студ.

Но стига вече!

Ще отворя аз очи,

за да мога в една сълза събрала

мъката на отминалите дни

да видя твоите очи сълзящи 

как тъжно плачат в нощта, 

за да мога някой ден отново

да приема радостна света 

за една истина красива и невинна,

изгаряща моята душа.

Прощавам грешките ти стари,

очи затварям за всичките злини,

ръце протягам, за да те прегърна

както някога преди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© КРЕМЕНА КРЪСТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...