Сама до болка наранена,

вината носеща за грешките на някой друг,

живях до този миг смирена

изгаряща от плам и студ.

Но стига вече!

Ще отворя аз очи,

за да мога в една сълза събрала

мъката на отминалите дни

да видя твоите очи сълзящи 

как тъжно плачат в нощта, 

за да мога някой ден отново

да приема радостна света 

за една истина красива и невинна,

изгаряща моята душа.

Прощавам грешките ти стари,

очи затварям за всичките злини,

ръце протягам, за да те прегърна

както някога преди!