16 нояб. 2013 г., 21:42

След години

629 0 0

Сама до болка наранена,

вината носеща за грешките на някой друг,

живях до този миг смирена

изгаряща от плам и студ.

Но стига вече!

Ще отворя аз очи,

за да мога в една сълза събрала

мъката на отминалите дни

да видя твоите очи сълзящи 

как тъжно плачат в нощта, 

за да мога някой ден отново

да приема радостна света 

за една истина красива и невинна,

изгаряща моята душа.

Прощавам грешките ти стари,

очи затварям за всичките злини,

ръце протягам, за да те прегърна

както някога преди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© КРЕМЕНА КРЪСТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...