След години
След години
Горчиво снаждам, с болка преподреждам...
Опитвам се забравените чувства да събудя.
Ще мога ли да пременя в надежда
и да закърпя дрипата любовна с жажда луда?
Видях дълбока бръчка на челото ти.
Свенливо нишка сребърна в косата ти се вие.
Усетих празно място във леглото ти,
но чужди хора неусетно станали сме ние.
Годините изпепелиха чувствата.
Застинаха сърцата ледовито-безучастни.
Мечтите в лунните пътеки рухнаха:
затрупаха пред нас вулканите взривоопасни.
Предначертано крачим - скучни и сломени.
Животът груб превърна ни в самотни, глухи пешки.
Душите ни, премръзнали и вкаменени,
чернеят. Чакат следващите безметежни срещи.
Дори не смеят да катерят до Парнас.
Жадуват кротко да побъбрят - със закачки леки.
Но кухи думи, разменени между нас,
без жал отдалечават ни един от друг навеки.
Раздялата ни идва мимоходом,
По собствен път поема всеки. Слънцето протяга
последния си лъч с последно “сбогом”
и морно тъпче в дирите си на щастлив бродяга.
Мълвим без ропот "сбогом" - равнодушни.
По чудо не боли – като след тягостни раздели.
Вървим вглъбено в друми лъкатушни –
за миг от вечността неизмерима бяхме спрели.
© Плами Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав стих!
-
Един вулкан угаснал от години,
не ще разпалят никакви комини!
Пази искрата, Плами!
-
Можем да се катерим до Парнас и пак да си бъбрим сладко!Пргръщам те!
-
Поздравления! Все пак, мигът на любовта е вечен, дори когато е останал само спомен.
-
Религиозен поглед: "И най-грандиозните дела отиват в нищото когато не са по волята Божия!"
-
Гледай напред и се усмихни!Поздрав!
-
След луда любов,често краят е такъв.Затова се помни и боли,но винаги има ново начало.Любов се лекува с любов!Добро утро,Плами!Чудесна творба!
-
Тъжно...но истинско!
-
Когато Любовта се превърне в дрипа, по-добре си потърси
друга вечност...
Невероятен стих !!!
Комплименти. -
Ех тези пътеки лъкатушещи къде ли водят........
Разбягаха се мойте пътища
Вятър раздуха купища..
От сълзи от тъги...
Поздрав Плами и горе главата!!! -
"Смълчано ще поемем по пътеки лъкатушни –
само за миг от вечността се бяхме спрели."
Понякога след дълго лъкатушене пътеките водят един към друг!!!
Болезнено,мъчително!!!
-
Познатата, тъжна истина! Страхотно си я поетизирала, Плами!
-
Много силна, страхотна творба!
Преживявам я заедно с теб!
Браво, Плами! -
ехе...
Плам, страхотно стихо. -
" Смълчано ще поемем по пътеки лъкатушни –
само за миг от вечността се бяхме спрели."
Ей от това боли!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Плами...