След години
След години
Горчиво снаждам, с болка преподреждам...
Опитвам се забравените чувства да събудя.
Ще мога ли да пременя в надежда
и да закърпя дрипата любовна с жажда луда?
Видях дълбока бръчка на челото ти.
Свенливо нишка сребърна в косата ти се вие.
Усетих празно място във леглото ти,
но чужди хора неусетно станали сме ние.
Годините изпепелиха чувствата.
Застинаха сърцата ледовито-безучастни.
Мечтите в лунните пътеки рухнаха:
затрупаха пред нас вулканите взривоопасни.
Предначертано крачим - скучни и сломени.
Животът груб превърна ни в самотни, глухи пешки.
Душите ни, премръзнали и вкаменени,
чернеят. Чакат следващите безметежни срещи.
Дори не смеят да катерят до Парнас.
Жадуват кротко да побъбрят - със закачки леки.
Но кухи думи, разменени между нас,
без жал отдалечават ни един от друг навеки.
Раздялата ни идва мимоходом,
По собствен път поема всеки. Слънцето протяга
последния си лъч с последно “сбогом”
и морно тъпче в дирите си на щастлив бродяга.
Мълвим без ропот "сбогом" - равнодушни.
По чудо не боли – като след тягостни раздели.
Вървим вглъбено в друми лъкатушни –
за миг от вечността неизмерима бяхме спрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
