Violet_86 (Виолета) Violet_86 (Виолета)
85 245
22 may 2024, 11:30

След хиляди защо

  Poesía
666 8 8

Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти  Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.

 

Не ми се пише... За какво...
Към тебе всяка дума стих е.
Изписах хиляди  "Защо"...
така фатално се открихме?

 

Не ми се пише... За какво?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Дано не прекалявам и аз понякога. Не бих искала. Много ви благодаря!
  • ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    А може ли без ядро? Знай си цената, Вили! И продължавай да пишеш! Поздравления!
  • Велев1979 (Владимир Велев)
    Велев1979 (Владимир Велев)
    Хареса ми... Много.
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Има и такива моментни състояния. А някога траят с години. Май е по-добре да се трупа творчески заряд вместо да се повтарят вече писани неща. Като дойде вдъхновението, ще отключи узрелите творчески планове. Когато човек пише само това, което не може да не напише, е интересно за четене.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Наличието на това хубаво стихотворение, Виолета, те задължава да продължиш да пишеш.
    Поздравление!

Лава, свила и тротил 🇧🇬

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poesía » Filosófica
564 5 5

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0