Violet_86 (Виолета) Violet_86 (Виолета)
85 245
22 мая 2024 г., 11:30

След хиляди защо

665 8 8

Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти  Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.

 

Не ми се пише... За какво...
Към тебе всяка дума стих е.
Изписах хиляди  "Защо"...
така фатално се открихме?

 

Не ми се пише... За какво?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Дано не прекалявам и аз понякога. Не бих искала. Много ви благодаря!
  • ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    А може ли без ядро? Знай си цената, Вили! И продължавай да пишеш! Поздравления!
  • Велев1979 (Владимир Велев)
    Велев1979 (Владимир Велев)
    Хареса ми... Много.
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Има и такива моментни състояния. А някога траят с години. Май е по-добре да се трупа творчески заряд вместо да се повтарят вече писани неща. Като дойде вдъхновението, ще отключи узрелите творчески планове. Когато човек пише само това, което не може да не напише, е интересно за четене.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Наличието на това хубаво стихотворение, Виолета, те задължава да продължиш да пишеш.
    Поздравление!

Лава, свила и тротил 🇧🇬

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Поэзия » Философская
563 5 5

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0