Violet_86 (Виолета) Violet_86 (Виолета)
85 245
May 22, 2024, 11:30 AM

След хиляди защо

  Poetry
656 8 8

Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти  Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.

 

Не ми се пише... За какво...
Към тебе всяка дума стих е.
Изписах хиляди  "Защо"...
така фатално се открихме?

 

Не ми се пише... За какво?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Дано не прекалявам и аз понякога. Не бих искала. Много ви благодаря!
  • ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    А може ли без ядро? Знай си цената, Вили! И продължавай да пишеш! Поздравления!
  • Велев1979 (Владимир Велев)
    Велев1979 (Владимир Велев)
    Хареса ми... Много.
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Има и такива моментни състояния. А някога траят с години. Май е по-добре да се трупа творчески заряд вместо да се повтарят вече писани неща. Като дойде вдъхновението, ще отключи узрелите творчески планове. Когато човек пише само това, което не може да не напише, е интересно за четене.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Наличието на това хубаво стихотворение, Виолета, те задължава да продължиш да пишеш.
    Поздравление!

Лава, свила и тротил 🇧🇬

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poetry » Philosophical
558 5 5

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0