Violet_86 (Виолета) Violet_86 (Виолета)
85 241
May 22, 2024, 11:30 AM

След хиляди защо

  Poetry
672 8 8

Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти  Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.

 

Не ми се пише... За какво...
Към тебе всяка дума стих е.
Изписах хиляди  "Защо"...
така фатално се открихме?

 

Не ми се пише... За какво?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Дано не прекалявам и аз понякога. Не бих искала. Много ви благодаря!
  • ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    А може ли без ядро? Знай си цената, Вили! И продължавай да пишеш! Поздравления!
  • Велев1979 (Владимир Велев)
    Велев1979 (Владимир Велев)
    Хареса ми... Много.
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Има и такива моментни състояния. А някога траят с години. Май е по-добре да се трупа творчески заряд вместо да се повтарят вече писани неща. Като дойде вдъхновението, ще отключи узрелите творчески планове. Когато човек пише само това, което не може да не напише, е интересно за четене.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Наличието на това хубаво стихотворение, Виолета, те задължава да продължиш да пишеш.
    Поздравление!

Лава, свила и тротил 🇧🇬

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poetry » Philosophical
567 5 5

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0