Violet_86 (Виолета) Violet_86 (Виолета)
85 242
May 22, 2024, 11:30 AM

След хиляди защо

  Poetry
676 8 8

Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти  Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.

 

Не ми се пише... За какво...
Към тебе всяка дума стих е.
Изписах хиляди  "Защо"...
така фатално се открихме?

 

Не ми се пише... За какво?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Дано не прекалявам и аз понякога. Не бих искала. Много ви благодаря!
  • ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
    А може ли без ядро? Знай си цената, Вили! И продължавай да пишеш! Поздравления!
  • Велев1979 (Владимир Велев)
    Велев1979 (Владимир Велев)
    Хареса ми... Много.
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Има и такива моментни състояния. А някога траят с години. Май е по-добре да се трупа творчески заряд вместо да се повтарят вече писани неща. Като дойде вдъхновението, ще отключи узрелите творчески планове. Когато човек пише само това, което не може да не напише, е интересно за четене.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Наличието на това хубаво стихотворение, Виолета, те задължава да продължиш да пишеш.
    Поздравление!

Лава, свила и тротил 🇧🇬

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poetry » Philosophical
572 5 5

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0