След като въздъхна драконът...

30 jun 2011, 23:13

Poesía » Otra

587 0 4

Разпиляната пепел от дракона

взе ветреца и луда се втурна

да ме търси по спомен, разплакана...

Но уви... Бях заключена урна...

Ключове, от ръждата нахапани,

отегчено целуваха скуката...

Тя ги галеше с пръсти изцапани...

С тях разцепи към ада пролуката...

Там се давеха мъртви надежди.

Водопадът завлече месията...

Променен изпод черни одежди,

ближещ ножа, бастисал светията...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.