След като въздъхна драконът...

30.06.2011 г., 23:13 ч.

Поезия » Друга

659 0 4

Разпиляната пепел от дракона

взе ветреца и луда се втурна

да ме търси по спомен, разплакана...

Но уви... Бях заключена урна...

Ключове, от ръждата нахапани,

отегчено целуваха скуката...

Тя ги галеше с пръсти изцапани...

С тях разцепи към ада пролуката...

Там се давеха мъртви надежди.

Водопадът завлече месията...

Променен изпод черни одежди,

ближещ ножа, бастисал светията...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.