След като въздъхна драконът...
Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...
Но уви... Бях заключена урна...
Ключове, от ръждата нахапани,
отегчено целуваха скуката...
Тя ги галеше с пръсти изцапани...
С тях разцепи към ада пролуката...
Там се давеха мъртви надежди.
Водопадът завлече месията...
Променен изпод черни одежди,
ближещ ножа, бастисал светията...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
