Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...
Но уви... Бях заключена урна...
Ключове, от ръждата нахапани,
отегчено целуваха скуката...
Тя ги галеше с пръсти изцапани...
С тях разцепи към ада пролуката...
Там се давеха мъртви надежди.
Водопадът завлече месията...
Променен изпод черни одежди,
ближещ ножа, бастисал светията...
© Ботьо Петков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
