Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...
Но уви... Бях заключена урна...
Ключове, от ръждата нахапани,
отегчено целуваха скуката...
Тя ги галеше с пръсти изцапани...
С тях разцепи към ада пролуката...
Там се давеха мъртви надежди.
Водопадът завлече месията...
Променен изпод черни одежди,
ближещ ножа, бастисал светията...
© Ботьо Петков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
