Под два кубика жълта пръст ронлива
не мисли зад челото ще дълбаят -
тела дъждовни черви ще вият
без хал хабер за Ада и за Рая.
Ще бъда спомен, разпилян в легенди -
пияница, женкар и стар безделник...
Ще тръпнат хубавици с устни медни
по моя лик - на вечния неверник.
Едва ли някой скръб ще го налегне,
едва ли ще заплаче в късна доба...
Друг името ми користно ще впрегне,
съвсем наясно, че лежа във гроба. ...