19 ago 2012, 11:19

След края на дните...

  Poesía
935 0 9

Под два кубика жълта пръст ронлива

не мисли зад челото ще дълбаят -

тела дъждовни черви ще вият

без хал хабер за Ада и за Рая.

 

Ще бъда спомен, разпилян в легенди -

пияница, женкар и стар безделник...

Ще тръпнат хубавици с устни медни

по моя лик - на вечния неверник.


Едва ли някой скръб ще го налегне,

едва ли ще заплаче в късна доба...

Друг името ми користно ще впрегне,

съвсем наясно, че лежа във гроба.


Совалката на дните пак ще трака.

Животът ще е шарен като черга.

Ще се размиват костите ми в мрака,

светът е, както казват, не от вчера.

 

Но и под два кубика пръст ронлива

напролет в стрък коприва ще се влея.

Неверниците всъщност са парливи...

И в цвят на роза просто не виреят.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно стихотворение. Има някаква потенциална агресия в него. Хареса ми
  • Бодливо,пеперливо-но истински красиво!Поздрав!
  • Мите, много хубаво стихотворение си създал, но нека този миг да е след много, много години! Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Друго нещо си е бодливото, парливото, било коприва, било магарешки трън - жили, усеща се, запомня се...
    Като прочетох стихотворението, започнах да си декламирам една впечатлила ме част от "Хамлет" на Шекспир:

    "ПЪРВИ ГРОБАР (пее)
    Гробарю стар, копай, копай
    за чужд и за съсед
    и бързай, че комай, комай
    е близо твоя ред!

    Изхвърля още един череп.

    ХАМЛЕТ

    Още един. Защо да не е това пък черепът на някой правник? Къде са тогава неговите извъртания и отводи, неговите аргументи и прецеденти, неговите тълкувания и основания? Защо търпи този грубиян да го налага по темето с калната си лопата, а не го подведе под отговорност за нанасяне на телесна повреда? Хм. Или може би той е бил на времето си хищен закупвач на земи, който е трупал ипотеки, давности, изтекли срокове, гаранционни документи, изпълнителни актове. И какво? Това ли е срокът на сроковете му, това ли е изпълнението на всичките му изпълнителни, да види тиквата си изпълнена със земята, за която толкоз е ламтял? Нищо повече ли не са могли да му гарантират всичките гаранции — двойни и тройни — освен тази нищожна площ, колкото два разгърнати договора. Само крепостните му актове не могат да се поберат в такава тясна дупка, няма ли за самия владелец да има поне още малко земя, колкото да си завре кокалите в нея?"

    Замислих се за парливите неверници и колко са по-добри от някои кланящи се... Харесах творбата!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...